За всекиго е ясно, че зад благовидните обяснения за борба срещу цензурата се крият опити на агенти на путинската хибридна война да проникнат тук.
Само наивник би се заблудил.
Няма друга държава в света, която да води хибридна война.
Само русия.

 Авторитетното списание per Concordiam, издание на George C. Marshall European Center for Security Studies, публикува преди дни анализ на българския експерт по национална сигурност и отбрана Михаил Найденов, който е член и на Атлантическия съвет на България. Faktor.bg преведе на български за своите читатели важния за отбраната ни текст.

Михаил Найденов, perconcordiam.com

Хибридната война, която води Кремъл против НАТО и ЕС и по-специално подривната дейност срещу техните източноевропейски страни-членки е най-сериозното предизвикателство към сигурността на съюзниците и на България. България, като страна-членка на НАТО и ЕС от Източния фланг, е сериозно изложена на систематично прилаганата от Москва стратегия за подривна дейност, целяща да възпрепятства изграждането на силна система за национална сигурност и отбрана. Това е пагубно за българските усилия държавата да се превърне в силен източник на сигурност за НАТО и ЕС.

За да бъде бързо и ефективно коригирано това положение, България трябва незабавно да предприеме действия по създаването на кохерентна програма за подсилване на институционалния си капацитет за противодействие на хибридните заплахи, независимо какъв произход имат. На първо място – България ще трябва, възможно най-скоро, да подготви и приеме 

национална стратегия за противодействие на хибридните заплахи

 Този документ трябва да бъде изцяло хармонизиран с документите на НАТО и ЕС в тази сфера с нарастващо значение, най-вече със стратегията на Алианса за противодействие на хибридната война (2015) и с документа на ЕС „Съвместна рамка на ЕС за противодействие на хибридните заплахи – ответни действия на ЕС“ (2016).

Добрата новина е, че през 2018 г. България актуализира своята Стратегия за национална сигурност от 2011 г., като в нея са включени и хибридните заплахи, заедно със сериозна преоценка на външната среда на сигурност след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. Динамичните промени в геостратегическия и военен баланс на силите в Черно море също са взети под внимание. Нещо повече, София актуализира своята Национална отбранителна стратегия от 2016 г., подобрявайки своята система за отбрана срещу растящите предизвикателства на хибридната война. Въпреки това тези стъпки не са достатъчни, предвид тежестта на тези предизвикателства. Затова е необходимо България да има нов стратегически документ, който специално да е насочен към справянето с хибридните заплахи.

Национална стратегия

Крайно време е България да има своя национална стратегия срещу хибридните заплахи. Тя следва да подкрепя прилагането на актуализираната Стратегия за национална сигурност. Като се фокусира върху противодействието на хибридните заплахи, тази стратегия трябва да бъде в основата на всички политики в тази област. Трябва да служи като ключов фактор, който да координира и да прави ефективни и ефикасни националните усилия за противодействие на хибридните заплахи. Документът трябва  да направи реалистични анализи на съществуващите национални слабости и да посочи правилните начини и средства за справяне с хибридните заплахи, вземайки в предвид ресурсите, с които разполага страната. Тази стратегия трябва недвусмислено да обясни какъв е проблемът и как той трябва да бъде решен. 

Писането на стратегията трябва да бъде колективно усилие, което да обедини съответните български институции, като координацията трябва да се осъществява от Министерския съвет. Участието на хора от различни институции, като министерствата на отбраната, на вътрешните и на външните работи, на финансите, на икономиката, на енергетиката и на транспорта, разузнавателните и контраразузнавателни служби и други релевантни институции, ще подпомогнат подобряването на междуведомствената координация. Тук трябва да се проведат консултации с НАТО и ЕС, за да бъдат използвани най-добрите практики и научените уроци от опита досега. Документът трябва да бъде одобрен от правителството и гласуван и приет от парламента. България е започнала Стратегически преглед на своята система за национална сигурност и отбраната. Сега е моментът за създаването на такъв документ, в който да бъдат отстранени пропуските в националната система за сигурност, свързани с противодействие на хибридните заплахи.  

Първата цел на тези усилия е да се посочат съвсем ясно и точно българските национални слабости. Това е причината съдържанието на документа да бъде фокусирано върху най- уязвимите места вътре в страната, от които сега или в бъдеще биха могли да се възползват външни неприятелски сили. Като минимум съдържанието трябва да съдържа следните основни точки: 

Във въведението първо трябва да се даде отговор на въпроса защо стратегията е критично необходима. Тя трябва да заяви кристално ясно какви са целите, които иска да постигне. Трябва да се даде кратко описание на хибридната война и хибридните заплахи, без да влиза надълбоко в тяхното теоретизиране и излишни академични тези. Най-важното е да се подчертае, че хибридната война не просто е „обявена“, а че тя вече се води - практически урок, който трябва да бъде научен, колкото по-рано, толкова по-добре. В днешно време много държави в Европа са уязвими от хибридни заплахи, най-вече поради неспособността да разбират тяхната същност и времето, в които могат да бъдат извършени или дори факта, че вече са подложени на такава атаки. Следователно те не са в състояние да оценят какво наистина се случва и следователно как да организират ефективно защитата си. И тъй като хибридната война е преди всичко война на възприятия, то ако една страна е под хибридна атака и нейните лидери не са в състояние да разберат, че са де факто в недекларирана война, 
поражението е само въпрос на време

 Подобна стратегия помага на лицата, вземащи решения, да разберат възможно най-рано дали страната им е под хибридна атака като направят мониторинг на конкретни показатели.

Трябва да бъде включен реалистичен анализ на коренно променената европейска среда за сигурност след 2014 г., който да акцентира върху: регионалната перспектива на България и особено върху регионалната сигурност на Черно море в контекста на руската агресия срещу Украйна; замразените конфликти; милитаризацията на Крим; изграждането на руските военноморски сили и нарастващите възможности на Русия да възпрепятства достъпа до тази зона. Въз основа на анализ на стратегическата среда този документ трябва изрично да посочи основните източници на хибридни заплахи за България.

Детайлна глава трябва да бъде посветена на конкретни национални уязвимости към хибридни заплахи, с неоспорими доказателства. Това означава да набележим конкретни области на хибридна активност спрямо България. Може би този анализ ще бъде труден и в определени моменти може да се окаже чувствителен от политическа гледна точка. Но включването му в стратегията е необходимо, ако документът има амбициите да бъде критичен и да постига конкретни резултати. Без да претендира да обхване всички потенциални области, тази глава трябва да съдържа минимум следните теми:

- Проникването на външни сили в българските вътрешно- политически процеси и намесата им във вземането на решения; вътрешнополитическите фактори, подкрепящи чуждестранни хибридни намеси;
- Дейността на чуждестранните разузнавателни служби в България; 
- Медийните манипулации - използването на интернет и социалните медии за манипулиране на общественото мнение, разпространение на фалшиви новини и популяризиране на анти-ЕС, анти-НАТО, антизападни и проруски послания; 
- Концентрацията и липсата на прозрачност относно собствениците на медии и потенциалната възможност да бъдат стартирани медийни проекти, които могат да бъдат използвани за хибридна дейност;
- Енергийната зависимост от Русия като ключов фактор за хибридни атаки срещу държавата и българското общество;
- Използването на икономическите отношения за влияние върху вземането на политически решения;
- Дефицитът на върховенството на закона като благоприятна среда за разгръщането на хибридна дейност;
- Корупцията и организираната престъпност като инструменти, които могат да бъдат използвани за целите на хибридната война;
- Подривната дейност на Русия срещу изграждането на силна българска отбранителна система; 
- Съществуването и функционирането на проруските паравоенни формирования;
- Уязвимости на критичната инфраструктура; 
- Кибер атаките като хибридно средство за война;